FASHİON LİFESTYLE TRAVEL

Au revoir 2020…Bienvenue 2021! :)))

Не мога да повярвам, че най-после се реших да напиша този пост…да, досега ми харесваше да правя равносметка на изминалата година, но тази беше просто “феноменална” в лошия смисъл на думата и някак си не ми дойде от вътре да седна и да напиша този пост! Но пък в момента, в който се уверих, че 2020 наистина ни е напуснала…тайничко си отдъхнах! Отдадох се на мини детокс от социалните мрежи за няколко дни..и тази вечер реших, че въпреки всичко имаше моменти и случки, които не заслужават да бъдат забравени!

Да, въпреки всички трудности се случиха и невероятни неща…доста се посмяхме, плакахме, депресирахме се, страхувахме се, затворихме се по къщите си, загубихме любими хора, изплашихме се до смърт за най-близките си….но все пак успяхме и да се насладим на природата, сякаш малко по-отдадено! Успяхме да пътуваме повечко из собсвтената ни страна, да преоткрием красиви местенца и да се порадваме на невероятната природа, която ни заобикаля! Започнахме да прекарваме повече време с любимите хора, да се радваме на разходките в парка, да се задоволяваме на това, което е под ръка!

Затвориха моловете и ресторантите, но ние успяхме да си създадем забавление в собствените си домове! Пролетта прекарахме по терасите и в кухнята, всеки един от нас научи нова рецепта, гледахме повече филми и слушахме повече музика!

Родителите се превърнаха в ученико-учители :)) и на двете страни не им беше лесно, но се справиха и все още продължават да дават всичко от себе си! Надявам се скоро всички да се върнат в класните стаи и то без притеснение…и отново училищният звънец да кънти в компанията на детските гласчета и смях! Като цяло всички деца се оказаха невероятни герои, издържаха геройски на цялото това напрежение…забравиха за игрите в парка, за смеха и щастливите детски емоции, но въпреки всичко се справиха и успяха да ни вдъхнат нужната сила и търпение!

Морето се оказа мираж за някои, екскурзиите в чужбина също…но и това не спря да мечтем и дори виртуално да се пренасяме на онези така бленувани кътчета….защото казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

Щях да забравя за наййй-тренди аксесоара на годината, а именно маските …без които не можем! Все още се питам, дали някога ще ги свалим…или ще си продължим с тях?!

Ох, случиха се много неща, много…толкова много, че не знам за кое по напред да говоря!

Преди да започна да ви изброявам на какво ме научи тази пуста година …ми се иска да кажа едно ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на прекрасните ни ЛЕКАРИ, които се бориха и продължават да се борят със всичка сила за нас, за вас, за себе си….за всички! Не им е лесно, не ни е лесно, но заедно сем добра комбинация…и определено вярвам, че можем да бъдем по-отговорни към себе си, към тях, към любимите си….към всички!

Сигурна съм, че един ден слънцето ще изгрее за всички нас, ще ни погали с топла ръка и ще ни каже “Събуди се, всичко свърши!” :))

А сега, искам да ви сподел на какво ме научи, какво ме накара да почувствам и видя:

  • За пореден път ми показа, че няма нищо по-важно от семейството и здравето!
  • Научи ме да гледам нещата от друг ъгъл и да не бъда осъдителна!
  • Да се усмихвам повече и да не възприемам нищо като даденост!
  • Да преоткрия собствената си страна!
  • Да се радвам на малките неща, в които се крие истинската радост!
  • Да бъда по умерена и търпелива!
  • Показа ми, че ако искам мога да бъда достатъчно силна и да се грижа за себе си…. и семейството ми!
  • Шофирането се оказа едно от най-любимите ми неща!
  • Радвах се на любимия си град..както никога до сега! Истанбул, ти беше великолепен, радвам се, че мога да те нарека мой дом!
  • Все по-лесно ми е да казвам “не”…
  • Благодарна съм и за краткото ни морско бягство…за първи път от дълги години не успях да се докосна за дълго до морето, но това направи любовта ми към него двойна!
  • Четох повече, стоях в къщи повече, отдадхох се на сладкишите и бях адски щастлива със семейството си!
  • Брат ми се ожени и аз бях много щастлива за него и за прекрасната му съпръга…радвам се, че семейството ни расте!
  • Плаках много, но разбрах, че това не е нещо срамно, а по-скоро начин за изразяване на емоции!
  • Запознах се с прекрасни хора!
  • Работих здраво за блога, за профила си в инстаграм и съм много щастлива от резултатите! Щастлива съм от прекрасните хора с които се запознах благодарение на това малко, мое пространство!
  • Осъзнах, че не ми трябва много за да бъда щастлива!

Сега съм в очакване на новите предизвикателства, които 2021 ни е подготвила, надявам се да успея да преборя и тях…с усмивка и любов!

Ето и всички моменти от 2020 година, които споделих и с вас:

Януари – беше един прекалено спокоен месец,през който не подозирахме, какво ни дебне зад ъгъла! Пътувахме до различни места, наслъждавахме се на зимното слънце, на цветята и на малкото сняг, който открихме на връх “Аида”…Ипек беше много щастлива! Бяхме до Ксанти, Гърция и си прекарахме повече от страхотно…така да ми липсва тази страна! Ох, надявамс е отново да имаме шанса да и се насладим и то подобаващо, както го правихме досега!

Февруари – Заваля дългоочаквания сняг…беше невероятно, няма да забравя радоста, която видях в очите на детенцето ми! Отпразнувах 32ят си рожден ден,често пътувахме до Пловдив и Одрин. Хапвахме си здравословно и си прекарвахме страхотно време! Участвах в първата си рекламна кампания и бях адски щастлива, никога няма да забравя за това преживяване, я което беше включена и мама! Вече бяхме започнали да чуваме по-често за вируса!

Март – Започна сравнително цветно и спокойно, но продължи с ударна доза адреналин! Мога спокойно да кажа, че след март 2020 година всичко се промени! В началото на месеца пътувахме, правихме цветни снимки, вкусни закуски и се радвахме на всичко около нас…но след завидната дата 13ти Март се затворихме по къщите си и някак всичко запустя! Спомням си първата сутрин на локдауна, я която се събудих и бях в шок…нямаше жива душа навън, дори коли не минаваха! Беше ме обзел ужасен страх, не знаех, какво да мисля и правя…бях стерисирана и то много! Излизахме само за да пазаруваме, оказа се, че да живееш в малък град е доста по-спокойно и приятно! Пробвах нови рецепти и започнах да се сближавам с вас, да започнахме да градим по близки отношения!

Април – Пролетта беше в разгара си, а ние и се радвахме от терасата и точно поради това, решихме, че е време да я превърнем в местенце за отдих! Проекта се получи чудесно и сега си имаме тераса мечта..малка, но много приятна и красива! Беше странно да се разхождаме по шразните улици, радвах се на всичко само, когато излизахме да пазаруваме! Започнах старателно да подготвям всеки аутфит с който излизах на пазар, снимах за блога, снимах за Youtube…говорих си с вас и открих прекрасни хора! Животът не изглеждаше никак зле, бях спокойна, свикнах с това, което се случваше… не ми беше лесно, но успях да се успокоя! Наслъждавах се на люляците, както никога до сега! Великден беше по-различен…за първи път липсваха онези светлинки, които ми пълниха душата, но бяха заменени с отговорност и любов, която ме трогна, много!

Май – Най-цветният, най-ароматният, наййй-любимият ми месец! Краят на първия локдаун приключи и вече беше възможно да напускаме градовете в които живеем! Месецет на моето слънчице, което навърши 2 годинки в компанията на любимите ни хора! Месецът на любимите ми божури, на невероятно красивите макове и полето на което попаднахме съвсем случайно! На необятните поля с рапица и всички красоти, които ни заобикаляха! Бяхме готови за приключения, поне така си мислихме….

Юни – Месецът на лавандуловите поля, българската роза и черешите! Ах, какви невероятни места посетихме…беше невероятен месец! За първа година пътувахме до розовите поля в Казанлък и се влюбихме! Обещавам се, че тази година ще им отделим повече време…защото си заслужава!

За пореден път се радвах на лавандуловите поля и събрах невероятни спомени и кадри…това се превърна в традиция… Хапнах си вкусни череши и ягоди, пътувахме до Пловдив, следобедите прекарвахме в парка с Ипек, тичах и спортувах редовно и се радвах на всеки един залез, който очите ми виждаха! Животът беше спрял, беше ни хубаво…

Юли – София, Гърция, Меандрите на река Арда, Стара Загора, Пловдив и още куп прекрасни кътчета, които ни накараха да се влюбим в тях! Това беше месецът в който успях да се докосна до любимата Гърция и морето…беше невероятно, ядосвах се, че беше за кратко, но сега си спомням с радост за тези мометни и се радвам, че съм имала шанса да се докосна до любимите ми места! Меандрите на Арда бяха повече от вълшебни, невероянто място, толкова внушително, че нямам търпение да го посетя пак! Олеандрите, босите крака и морските залези бяха бонус към всичко!

Август – Flashyblooms стана на 3,мама имаше рожден ден, брат ми имаше сватба, а ние отпразнувахме 5та годишнина от сватбата ни…. и най-накрая пътувахме до Истанбул! Месецът беше доста натоварен, но адски приятен! Всички бяхме много щастливи за брат ми, сватбата беше прекрасна…пожелавам им много ама много любов, щастие и разбирателство!

След сватбата решихме да се приберем в Истнабул и си постояхме там за 15 дни, насладихме му се на максимум! Всеки ден бяхме на различно място, отдадохме се на храната, красивите гледки и дългите семейни закуски….

Септември –  беше топъл и приветлив, изпълнен със прекрасни спомени и градски приключения из Одрин, Пловдив и Хасково. Времето беше повече от идеално за да разходя любимите рокли, за да се насладя на чаша студен коктейл из уличките на Капана- Пловдив. Успях да поработя от любимите кафененца в Одрин и да прочета повечко книги…и да си похапна удовлетворяващо количество от любимите смокини! Ах, направих и прекрасен галет със смокини…получи се страхотно!

Октомври – Истанбул..отново! Палачинки за закуска, тикви за Хелоуин, Най-големият тематичен  Аквариум в Света, нови местенца из любимия град и много, ама много приятни емоции!

Решихме да се приберем в Истнабул за седмици и пообиколихме доста, решихме да зарадваме Ипек с посещение в Аквариума и тя беше очарована! Като цяло Октомври беше мил със нас!

Ноември – Най-тежкият месец, който съм преживявала 🙁 надявам се да на се повтаря! Месецът, който не свършваше…месецът през, който пораснах и започнах да чувствам, че съм по-силна от колкото си мислих.

През Ноември загубихме големият вуйчо на съпруга ми…все още немога да повярвам! Загубихме други негови роднини от Ковид… Съпругът ми беше доста зле и в крайна сметка реших да го закарам до Истнабул, където установиха, че е с по-тежка форма на Ковид и лежа в болница,шофирах през ноща с кола (добре, че брат ми беше с мен), ръцете ми трепериха…очите ми пресъхнаха от сълзи. Прибрах се и след ден-два карантинираха родителите ми… Не мога да ви опиша страха, който почувствах…буквално останахме сами с дъщеря ми. Опитах се да запазя спокойствие…стоях далеч от социалните мрежи и се грижих за дъщеря ми, не излизах, не се срещах с никого и изпитвах ужасен страх!  След около 10 дни мъжа ми се завърна в къщи, бях толкова щастлива, че е жив и здрав… Карантината на родителите ми свърши успешно, те бяха добре, тати се възстанови…всичко започна да се нормализира, но страхът си остана в мен! Имаше и приятни моменти, но честно казано не си ги спомням… този месец ми се стори твърде дълъг, твърде тегав, но ме научи на доста неща!

Декември – В крайна сметка, годината приключи доста добре… Коледната магия беше навсякъде! Украсихме елхата и целият ни дом, работих с марки, които харесвам, снимахме и пътувахме. Имах шанса да участвам в прекрасната кампания на ” Съюзът на Жените бежанци в България” и да зарадвам две дечица с коледен подарък, а това даде смисъл на всичко! Успях да подкрепя и други кампании, които ми стоплиха сърцето, прекарах време с любимите хора и се радвах на всичко, да буквално на всичко!

Посрещнахме новата година в къщи с приятели и по-много странен начин почувствах доза спкойствие! Вярвам, че новата година ще ни донесе повече светлина и топлина!

И така с хубаво и лошо годината свърши…научи ни на много, но ни отне още толкова! Не знам…май ще си остана със смесени чувства за нея…все пак благодарна съм, че сме живи и здрави!

През новата година пожелавам на всички повече здраве, щастие, любов, топлина, усмивки и спокойствие! Нека не забравяме да обичаме, да прегръщаме силно любимите си хора, да се смеем от сърце и да бъдем добри, толерантни и мили към всичко, което ни заобикаля!

С много любов, Сев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.