FASHİON LİFESTYLE

#sundaythoughts vol1. Неделни размишления!

Здравейте, днес е един от онези дъждовни дни, които те карат да си помечтаеш, да поразсъждаваш върху някои неща, които може би си отлагал твърде дълго…

Днес съвсем спонтанно реших, че понякога ще пиша в блога, за малко по-личните неща, които ме вълнуват, и за които ми се иска просто да споделя, за да ми олекне…. това ще се случва в статиите под името – ” #sundaythoughts”! Надявам се, тези постове да ви допаднат, и да поразсъждаваме заедно (ще се радвам да науча вашето мнение по различни въпроси).

От няколко седмици насам, ме мъчи въпросът за приятелите, или по-скоро за хората, които си мислим,че са такива. Имам чувството,че хората са станали адски големи егоисти, разбира се ще включа и себе си, все пак, някой може да мисли това и за мен, нали?

В никакъв случай не бих казала, че съм перфектната приятелка, никой не е перфектен! Но пък, мога да твърдя, че съм добър събеседник, страшно много ми пука за хората, които обичам и се раздавам за тях, материално и всячески…

Мразя, когато вместо да ме попитат как съм, в труден за мен период, ме заливат с въпроси за неща, които съм купила, или нещо съвсем извън темата и тн.. това, някак си ми изглежда странно. За мен приятелството е супер ценно, то не може да се сравни с материални неща!

Още от малка, обожавах да бъда около приятелите си, тогава мама ми казваше, че приятелството е нещо много специално, и че не всеки ти е приятел, а просто познат! Защо ми казваше това ли, ами защото явно е забелязала, колко наивно и чисто обичам всички около себе си, без задни мисли! Мислих си,че всички са като мен, че всичко е взаимнно, но уви…мама излезе права, както винаги! Майките винаги са прави…. коставаше ми 30 години да разбера това! Но пък, по-добре късно, отколкото никога, нали така?! Сега, съм по-дистанцирана и прекравам време със семейството си, така се чувствам по-добре! Започнах да се щадя, и да се ценя повече.

От няколко години, наблюдавам по-внимателно случващото се около мен, и за съжаление лека-полека установявам, че нямам нужда от хора, които видимо изглеждат мили и се правят, че им пука за мен и… взаимоотношенията ни като цяло! Човек се чувства много неприятно, да разбере такова нещо, но мисля, че е за добро. С времето се научавам да се дистанцирам от негативни и мрънкащи индивиди, за които материалното е над другите неща…хора,които си мислят, че ти си супер тъп и не забелязваш,че те използват!

Тук е моментът да ви издам една тайна, всички сме наясно със случващото се, просто ви даваме шанс да оправите нещата! Ако не се усетите навреме, жалко за вас, вие губите!

Не бъдете толкова повърхностни, пазате и се грижете за специалните хора в живота си, опитайте се да ги опознаете, и да не ги съдите! Не очаквайте да приличат на вас, всеки е различен и всеки обича по-различен начин, но това не означава, че обичта му не е достатъчна!

Аз например, не обичам да говоря дълго по-телефона, или да звъня безразборно на хората на които държа, но това не променя факта, че ги обичам, който ме познава добре… знае, че съм такава! Не ме вини за това, както и аз не ги виня за техните предпочитания!

Слава Богу, все още съм заобиколена от уникални хора, които заслужават да бъдат наречени приятели! Хора, които те карат да се усмихнеш, дори и да не сте говорили от 3-4 месеца! Хора, с които животът е по-хубав, независимо от разстоянието! Хора, които са с теб и в лоши, и в приятни моменти! Такива специални и трудни за заменяне! Хора, с които нямаш търпение да натрупаш още, и още уникални спомени! Такива, които са ти вдъхнали надежда точно тогава, когато си имал най-много нужда! Хора, с които можеш да спориш безразборно, но накрая цялата дандания завършва със звучен смях! Благодаря ви, че ви има, и че сте до мен! Обичам ви! Вече знам със сигурност, че не количеството, а качеството е от значение!

Ако искате да бъдете по-щастливи, изхвърлете излишните хора от живота си… усетет приятната промяна и чувство на удовлетвореност! Все пак животът е кратък, и не си заслужава да си губим времето напразно!

А вие, какво мислите по-този въпрос? Мъчат ли ви подобни дилеми? Ще се радвам да споделите с мен в тази ми рубрика! Надявам се да не ви е доскучало… разбира се,  че ще пиша и за по-забавни неща. Тази седмица започнах с малко по-тегава тема, но тя ме вълнуваше.

За сега ви оставям, и отивам да приготвя пюре на мъничкото ми човече. След като се нахраним, смятам да си сипя ароматен чай и да релаксирам с някой филм или книга, все пак Неделите са за това!

Целувки, Сев.

П.С На снимките съм облечена с един много любим за мен аутфит, който мога да облека навсякъде, и по-всяко време. Много удобен и женствен, облечена така си мисля, за Италия! За тесните романтични улички, за кокетните кафенета и ресторантчета и ми става много приятно… Тези кадри са направени преди 2-3 седмици, когато времето беше доста по-топло…През есенните дни, ще се опитам да съчетая полата с някой пухкав пуловер и боти, и ще продължа да и се радвам. А вие, как бихте я комбинирали?

Skirt/Пола: HM

Crop top/ Топ: Pull and Bear

Shoes/Обувки: HM

Basket bag/Кошница: Koton

Sunglasses/Слънчеви очила: Rayban Clubmaster

Earrings/Обици: HM

Babystroller/Бебешка количка: Chipolino

Baby dress/ бебешка рокличка: Zara

2 thoughts on “#sundaythoughts vol1. Неделни размишления!”

  1. Страхотен пост! Както обикновено, всъщност🤗 Липсваш ми супер много🧡 Очаквам ви с нетърпение да си дойдете тук 🙏🏻

    1. И ти ми липсваш, адски многоооо!Тук е моментът да ти благодаря, че си винаги до мен! Обичам те! В най-скоро време ще се видим,нямам търпение! <3 С Ипси, те целуваме! <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.