Здравейте, днешният пост, се очертава да бъде най-личният ми пост до сега.

Дълго време се мислих, дали да го напиша и реших,че имам нужда да споделя чувствата си свързани с бременноста, раждането и периода след това! От една страна исках да споделя случващото се с вас, а от друга страна си повтарях, че този блог е по-скоро настроена на модна вълна, пътувания и тн… В крайна сметка, реших да напиша тази статия. Кой знае, някой може да се препознае в думите ми…

Както всички знаете, или поне тези от вас, които следят блогът ми … със съпругът ми сме заедно от близо 11 години и семейни от 4 :))Тъй като обожаваме да пътуваме, все отлагахме въпросът свързан с децата. Поради нестихващата ни любов към пътуването, не успяхме дори да се установим само в един град. Все още живеем между Истанбул и Хасково… и продължаваме да си обикаляме из България и чужбина.

Докъто си обикаляхме волно, в края на миналото лято разбрахме, че очакваме бебче и от тогава животът ни започна да се променя в различна, доста по интересна насока. Разбира се още от самото начало моята половинка беше адски развалнувана, той буквално летеше от щастие…докъто аз тайничко си умирах от страх. Казват, че тези емоционални страхове са нормални при бременните жени. Изведнъж започнах да се притеснявам за супер странни неща, плачех често и се филмирах…чувството да носиш нещо толкова ценно в коремчето си е уникално и суууупер стряскащо!

След първите 3ри месеца, свикнах с мисълта, че ще ставам мама, започнах да мисля, по-позитивно за всичко, започнах да обмислям бъдещето и да внимавам за здравето си още повече. Създадох си много приятна рутина , която в крайна сметка се оказа доста полезна! Общо взето бях доста голяма късметлийка, прекарах една страхотна бременност…както казват лекарите, доста лека бременност, без гадене и без никакви тежки проблеми. От самото начало до раждането си обикалях волно, между двете държави, спортувах си съобразено със състоянието ми и бях много щастлива. С всеки изминал ден свиквах все повече с коремчето и очаквах с нетърпение да се срещна с малката госпожица!

Оказахме се прави за пола на бебо, още преди да забременея бяхме сигурни,че ще сме родители на момиченце, знаехме, че това ще е най-отговорното нещо в живота ни! Ааа, между другото определено не сме от най-нормлните двойки, споделихме новината за бременноста ми със семействата и близките ни чак в 5ти месец, хареса ни това, че никой не ни се бърка, а й не ми личеше, че съм бременна… Ще използвам момента да се извиня на всички любими хора, че споделихме толкова късно тази новина, но…. такива сме си!

Докъто бях бременна, обзавеждахме новото си жилище, с което се сдобихме миналата година и за което подготвям блог пост, много скоро! И докъто се занимавахме с декорацията и си мислихме, че още има време докъто бебо се появи на бял свят, се събудихме с приятна изненада. В 37-та седмица, близо 4 седмици по-рано от термина ми, беба беше решила, че е време да се появи на бял свят. Никога няма да забравя този ден, никога! Целият ден го прекарах в къщи, така решихме с гинеколожката ми и решението си беше много на място, никак не си падам по болници…а съм заобиколена от медици в семейството…

Към 18.30 ме приеха в болницата и отново се оказах голяма късметлийка, освен,че имах найййййй-страхотната гинеколожка на планетат, имах шанса да бъда и при най-страхотната акушерка, която преподава йога и гимнастика за бременни! Заедно с тези прекрасни жени, раждането мина много добре и след около 1 час, на бял свят се появи моето мъниче! Беше цели 3.200 кг въпреки,че се роди по-рано… грижите, които бях положила през бременноста свършиха чудесна работа, сдобих се с едно прекрасно момиченце, което кръстихме Ипек (името в буквален превод от турски език означава ‘коприна’). Всичките ми страхове свързани с нормалното раждане отлетяха!Вече съм абсолютно сигурна, че природата си знае работат, някак си ви идва кураж и сила! Разбира се, че е трудно, но резултатът е най-прекрасното нещо на света,а когато знаете,че ще се срещнете с вашето малко чудо всичко ви се струва лесно.

Тук искам да отбележа, че аз съм от хората, които смятат и двата вида раждане за еднакво трудни и свещенни, да си майка не зависи от това дали раждаш секцио или нормално! И двата начина си имат своите трудности и не зависят само от нашите желания, важно е майката и бебето да са живи и здрави!

След раждането започва най-забавната част! Животът ви се преобръща и то светкавично, най-много се страхувах от това да загубя личността си, но след два месеца прекарани с беба си давам сметка, че всичко зависи от вас, баланса е важен.

Съпругът ми остана с мен в болницата, ужасно благодарна съм му! През тези 4 дни си бяхме заедно и беше най-шантавото ни преживяване. От болницат излязохме като едно малко семейство, готово да покори света заедно!

Няма да ви лъжа, след болницата ми беше много трудно да вляза в крачка, имах болки, леко се депресирах от тях и от новостите, които ме заобикаляха, поплаках си доста…когато реших,че се пооправих, изкочи проблем с крака ми, който ме захвърли отново към депресивните състояния от които си мислих,че съм излязла. Не успявах да се грижа за малката, но с помоща на семейството ми, на най-милият съпруг на планетат и прекрасните ми приятелки, които няма да споменавам по именно (те си знаят кои са) нещата започнаха да се пооправят.

Лека полека влизам в крачка, започнах да се наслъждавам на малките неща, завръщам се към блога, който ме спасява от 1 година! Вашата позитивна енергия значи много за мен! Започнах да правя нещата, които ме радват и съм сигурна, че всичко ще става още по-приятно! Освен това, моята малка сладурана стана на 2ва месеца и вече ми се усмихва, а нейната усмивка е най-красивата и топла усмивка, която съм виждала, а й има лечебни свойства, помага ми да осазная толкова много неща!

В крайна сметка да бъдеш майка или като цяло жена, не е никък лесно, но пък е красиво и уникално! Искам да кажа на всички, които преминават през трудности след раждането или по-време на бременноста, знам не е лесно, но ще отмине, бъдете силни и позитивни за вас, за бебчетата и за семействата си! Не сте сами, споделяйте чувствата си, колкото и да е трудно и се наслаждавайте на малките неща! Колкото и клиширано да звучи, слънцето ще изгрее и за вас!

Отново се забравих, поста стана ужасно дълъг, не знам дали ще ви се чете, но на мен ми подейства адски успокояващо да ви споделя всичко това! Ако имате въпроси, ще се радвам да ви отговоря!

Благодарна съм, че ви има! Целувки, Сев.

П.С. Очаквайте модни и травъл постове в най-скоро време! Flashyblooms is back in the game! :**