FASHİON LİFESTYLE

How becoming a mom changede me? :))

Здравейте, днес съм пред вас с един по личен, забавен и различен пост.

Ще се постарая да ви споделя, какво се промени и какво не..от както станах майка в кратката година и половина. Ако трябва да бъда честна в главата ми цари една голяма бъркотия, но не съм сигурна, дали е свързана с детето или по-рождение съм си таква… объркана, емоционална и леко непредсказуема!

Поста ще бъде под формата на списък, ще изброя в разбъркан вид нещата, които са ..или не са се променили.

Като се замисля, мога спокойно да кажа, че имах страхотна бременност и раждането ми също беше много леко…така, че не мога да се оплача. Искам само да ви кажа, да не слушате хората, които се опитват да ви стресират и да не се впускате в безмислени разговори с негативно настроени хора по тази тема. Не забравяйте, че всичко е до нагласа, а това, че се страхувате е напълно нормално..все пак не раждате всеки ден! Всяко ново нещо в началото изглежда стряскащо, но както казват всички: “И това ще мине!”.

Не знам от къде да започна, но май ще тръгна от външния вид и ще продължа с въпросите, които ми задават най-често. Хайде да започваме:

1.Първият най-важен въпрос: какво е чувството да си майка?

  • Не знам, как да опиша всичко, което чувствам и което най-вероятно ще чувствам цял живот. Да си майка е прекрасно, много трудно, но прекрасно. Знам, че звучи клиширано, но започваш да обмисляш всичко, да се стараеш повече, да се страхуваш повече, да обичаш по силно и истински, като никога до сега. Ядосваш се и се смееш едновременно, чувстваш се изцедена..но една малка усмивка изтрива цялата умора. Вече не мечтаеш само за себе си, в мечтите ти са включени не един, а двама души. Обмисляш бъдещето, страхуваш се за неща, които биха могли да се случат, стараеш се да направиш най-доброто за мъничето и се критикуваш двойно повече. Вече не спиш като пън, а се събуждаш при най-малкото нещо. Депресираш се, но знаеш, че трябва да се вземеш бързо в ръце, защото детенцето не чака :))) Започваш да се радваш и оценяваш малките неща, и още куп други работи….

2. Има ли промяна във външния ми вид или като цяло в тялото ми?

  • – Ще ви излъжа ако кажа – “не”. Разбира се, че има и това е най-нормалното нещо на планетата. Не забравяйте, че тази промяна е супер индивидуална и при всеки се изразява в нещо различно. Не се сравнявайте с никого и не се депресирайте напразно…ако положите подобаващи усилия може да промените всичко…разбира се, когато му дойде времето и се почувствате готови.
  • Аз не качих много килограми…само около 12, което било повече от нормално и тъй като съм висока, нямаше много промяна във външния ми вид. Наложи се да родия 20 дни по-рано, което ми спести няколко килогра, но не ми пукаше изобщо…интересувах се от здравето на детенцето ми. След изписването от болницата бях свалила около 6 килограма, а останалите си отидоха доста бързо. Реална промяна усетих в зоната на бедрата, но като цяло не се оплаквам. Като цяло се чувствам много по-добре в кожата си и се харесвам повече!

3. Косопад, кога спря.. и в какво състояние е косата ми?

  • При мен започна към края на 3-ти месец след раждането, продължи около 2-3 месец. Бях започнала да си мисля, че ще оплешивея. Разбира се, това не се случи и сега косата ми е в доста добра форма. Мисля, че този процес е индивидуален и при всеки има различна продължителност. Лично аз не съм използвала нещо специално против косопад, просто един ден забелязах, че вече не капе толкова много.

4. Успявам ли да поспя?

  • Да, да и да. Тук трябва да призная, че нашето мъниче още от първи месец спинкаше непробудно през ноща и сега продължава в същия дух. Не сме будували заради нея. При мен будуването си е проблем, който очевидно съм наследила от баща си. Разбира се, като майка винаги се будя, за да проверя дали е завита… да си майка, изисква такива неща, защото вече не мислиш само за себе си!
  • Казваха, че няма да мога да спя до късно, но и това не важи за всички…моето дете не е от най-ранобудните….на кого ли прилича? :))) Пожелавам го на всички.
  • Освен това ми казваха, че няма да има време да спя като цяло, но общо взето нищо не се промени при нас…явно си зависи от детенцето.

5.Има ли промяна в апетита ми?

  • Ох, ами да. Преди не си похапвах чак толкова много, а след бременността се оказа, че имам нестихващ апетит…мога да си похапвам 24 часа, но се опитвам да променя този нов навик.

6. Нещо, което започнах да ям , а преди не обичах?

  • Шоколад и кафе. И двете неща не ми бяха любими, а сега е точно обратното!

7. Появиха ли се кожни раздразнения или петна по лицето и тялото ми?

  • Имах малко по-тъмна кожа в дадени зони, но година след раждането тези зони се избистриха, махна се линията, която имах върху корема и като цяло кожата ми се избистри. Нямах пигментни петна, стрии или други такива неща.

8. Станах ли по-внимателна или точно обратното?

  • Амии, честно да ви кажа не знам, знам само че се опитвам да бъда максимално внимателна с детето…без да се вманиачавам. А на последък усещам, че станах дори по-разсеяна от нормалното…явно имам нужда от мини почивка.

9. Какво се промени в рутината и живота ни като цяло?

  • Вече не сме двама, а трима и то третият човек е най-важната фигура, която реално решава какво да правим, и какво ..не. Вече не ни интересуват някои повърхностни неща! Съобразяваме се с нуждите на малката, тя е по-важна от всичко и не правим това на сила, а напротив с удоволствие си прекарваме времето в къщи.. определено не търсим старата си рутина.
  • Аз съм ужасно подреден човек, но вече не ми пук…навсякъде има играчки, но май това е нормалното..няма как, да имаш стерилен апартамент с дете!
  • Общо взето се опитваме да балансираме живота си, без да се вманиачаваме за малките неща.
  • А ако искате да ви кажа нещо шантаво, вече и двамате си тананикаме детски песнички..постоянно и навсякъде!
  • Освен това с огромно желание прекарвам двойно повече време в кухнята, защото ми харесва да бъда полезна и да обръщам внимание на здравето ни като цяло.

10. По организирана ли съм?

  • Май не, все още съм толкова объркана и не планираща нищо! Планирам само и единственно нещата, които засягат малката.:)) Останалите неща си остават изненада за нас…планираме 1-2 дни преди даденото нешо, без да се впрягаме много…все пак, като можеш да се впрегнеш в последния момент, защо да го правиш предварително? :)) Шегувам се, определено трябва да поработя по организацията.

11. Промени ли се стилът ми на обличане и грим?

  • Не, всичко си е същото…дори бих казъла, че с малката се чувствам по уверено и това се отразява и на външния ми вид. Не съм от майките, които предпочитат само клин и тениска за парка…може да ме засечете и с ефирна рокля или миди пола, изобщо всичко, което ми харесва и с което мога да тичам след нея. Не съм се отказала от нищо! Аз съм жена, не го забравям!

12. Успяваме ли да пътуваме както преди?

  • И да, и не.Пътуването с бебче изисква обмисляне и внимание. Не можеш просто да тръгнеш ей така..без нищо.Трябва да подготвиш храна, лекарства, дрехи и още куп неща с които да си сигурен, че ще бъдат достатъчни за определеното пътуване.
  • Честно да ви кажа, пътуването ни започна с кола …първо по 1-2 часа и продължи съвсем спокойно. След 1ви месец нямахме проблеми, пътувахме си и в чужбина с кола, само не сме пробвали самолет с малката. Общо взето не ни спира, всичко си е както преди, но вече по забавно, разбира се понякога и доста по напрегнато, но това също е нормално.

13. Успявам ли да отделя време за мен самата?

  • Да..определено успявам. Аз съм от хората, които смятат, че ако родителите не са щастливи, няма как детето да бъде! Винаги се опитвам да отделя време за мен самата, да почета, да се гримирам или да си направя маска и разни такива. От време на време излизам с приятелки и спортувам. Няма да крия, че от както работя от вкъщи съм станала леко по-асоциална, но скоро ще променя това.
  • Изключитвлно благодарна съм на мъжа ми, който се съобразява с моите нужди и за това, че си поделяме битовите ангажименти.
  • Също така..искам да благодаря и на страхотните ми родители, които също ни помагат адски много. Късметлийка съм, че съм заобиколена от любимите си хора. Пожелавам го на всички. Знам, че не е никак лесно, когато си сам, но пожелавам на всички здрави нерви и много любов.

14. Като цяло отказахме ли се от нещо в името на детето?

  • Като се замисля, не бих казала, че сме се отказали от мечтите си или нещо подобно. Мисля, че нещата от които се отказахме не са били толкова важни за нас, в момента най-важното нещо е семейството ни да бъде живо и здраво…сигурна съм, че всичко останало ще си дойде на мястото. От тук нататък всичко ще бъде още по хубаво, сигурна съм!

Мисля, че ще приключа до тук, но ако ви бъде забавно с времето ще споделям и други промени. Ако имате по специфични въпроси ще се радвам да отговоря и на тях.

Искам само да ви напомня, че семейството е всичко! Не казвам, че всичко е розово, напротив има доста трудни моменти, но нагласата ни към случващото се е много важна и ни дава сили да продължим напред. И определено не си спомням за живота ни преди малката, а и не искам…сега всичко изглежда по-красиво … с всички трудности през, които минаваме.

Целувки, Сев.

Dress/Рокля: Zara

Bag/Чанта: Zara

Sunglasses/Слънчеви очила: Rayban

Sneakers/Кецове: Reebok Princess

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.